От дълго време се каня да седна и да напиша тази статия. Не знам защо все не идваше ред за нея, но ето, че може би сега е най-добрият момент да я напиша. В тази статия ще ви разкажа повече за това какво означава да имаме права стойка на тялото, защо имаме болка в кръста, болка в колената, врата и как да постигнем максимално изправяне на тялото ни . Ще ви разкажа и моята история и пътят, през който преминах докато придобия знанията, които имам в момента.
От къде започва историята ми?
Ще ви върна за кратко в далечните ми ученически години, демек в ранните ми тинейджърски години, а може би и още по-назад във времето. Моята майка носеше и до ден днешен носи предимно високи обувки. Обожавах ги и нямах търпение да порасна и да започна и аз да нося обувки с токче и остър връх (тогава бяха много на мода точно островърхите обувки). Е, пораснах и се качих на високи обувки. В продължение на много, много години не слязох от тях. Носех само обувки с ток и стеснени отпред. Разбира се, не защото са ми удобни, а защото е красиво и женствено.
Бях много слаба, не ядях, за да поддържам красива фигура и имах голяма секси чупка в кръста. Обожавах си чупката в кръста. Една приятелка наскоро каза „Толкова години съм се борила за тази чупка!“. Та и аз така. Години съм се упражнявала в това да имам голяма чупка в кръста и дупето ми да се върти максимално много, когато ходя. Защо ли?! Ами, защото е красиво и секси. (тук се смея вече с глас на собственото си невежество)
Продължението
Тогава смятах, че няма по-красиво нещо от слаба жена на високи обувки с красива чупка в кръста. По-напред във времето, да кажем около едни 10 години по-късно, когато срещнах мъжa ми, той беше втрещен от деформациите, които имах на пръстите на краката ми. Не можеше да повярва, че човек с всичкия си е способен да си причини подобно нещо. И наистина пръстите на краката ми бяха изключително деформирани, което се дължеше на красивите секси обувки. Тогава започнах да нося обувки с равна подметка и по-широки отпред при пръстите. Може би за около 6-8 месеца краката ми се посъвзеха от силния стрес да носят ежедневно и постоянно стегнати високи обувки.
Но това не беше най-големият проблем и ми предстоеше да го разбера няколко години по-късно.
Около година и половина по-късно се роди дъщеря ми и когато тя стана на 8 месеца започнах да имам проблеми с кръста. Един хубав ден, когато трябваше да пътуваме за морето, багажът беше приготвен и трябваше само алармата да звънне, да се качим на колата и след няколко часа да сме на плажа, аз не успях да стана от леглото. Да, алармата звънна, тръгнах да ставам и хоп, пронизваща болка в кръста ме върна обратно на леглото. Там си и останах в продължение на 10 дни, през които идваше една дама у дома, за да ме намества. Явно жестокият ми стремеж към все по-голяма чупка в кръста ми беше изиграл лоша шега.
Бях изгубила напълно центъра на тежестта си и дори на четири крака ми беше трудно придвижването.
В рамките на около месец успях да се възстановя и да се изправя отново на крака. Няколко месеца всичко беше наред, само от време на време кръстът напомняше за себе си. До един прекрасен ден, в който точно седмица след като разбрах, че съм бременна отново, не се наложи пак да остана на легло, отново заради кръста. Посетих различни специалисти и терапевти, но никой не се наемаше да се занимава с бременна жена в първия триместър. Всички ми пожелаваха само да успея да си износя и родя бебето и ме отпращаха.
Тогава една дама, която за мен е уникален човек, успя да ми помогне и да закрепим положението докато родя.Ходих при нея на сеанси всеки път щом болката се увеличи. Тя беше и първият човек, който ми обясни колко важно е да дишаме правилно и как само с дишане можем да изправим гръбнака си.
След като родих синът ми, реших че няма да продължавам да живея в страх кога отново няма да мога да се изправя от леглото и много сериозно започнах да чета за стойката на тялото. Така стигнах до една дама, която се занимава с ресторативно движение. Записах си час за консултация и именно тази консултация обърна разбиранията ми за това какво означава изправено тяло.
Какво е да сме изправени?
Обратно на всички женски схващания, че жената трябва да има извивка в кръста, за първи път тогава разбрах, че тази „секси чупка“ е крайно вредна за тялото и нашето здраве. Вече знаех, че високите обувки също ни вредят. Бяхме започнали да носим само боси обувки с равна подметка, широка база и тънка стелка.
Човешкото тяло е уникално и в повечето случаи ако има проблем някъде в него, то включва компенсаторни механизми, за да може да продължи да функционира адекватно. И така до кога, сигурно се питате? Ами, докато може да издържи. В момента, в който компесирането стане непосилно за тялото ни, започва болката. А болката е сигналът, тя е зов за помощ от нашето тяло.
И така, какво се беше случило при мен?
С постоянното носене на високи обувки бях скъсила много мускулите на прасците. От там бях изкривила коленете си. След като коленете ми са се изкривили, за да компенсира, тялото ми е изкривило и стъпалата и глезените. С постоянният стремеж към секси чупка в кръста си бях причинила една красива огромна лордоза. Коя жена с високи токчета не носи дамска чанта на рамото си? Та, на фона на всичко до тук казано си бях изривила и раменете, защото цял живот съм носила тежки дамски чанти на лявото рамо.
Представяте ли си каква красива картинка – крива от всякъде. А милото ми тяло, е компенсирало години наред, докато най-накрая просто не е можело да понесе повече. За разкош по един или друг начин си бях направила и леко осукване в торса. Просто прекрасна история!
Всичко това го разбирам сега, от позицията на всички знания и опит, които имам вече над година от работата ми с хора, самонаблюдението и четене на специализирана литература.
Какво означава да имаш права стойка?
И тук вече със сигурност ви изникват въпросите „Какво значи да си прав?“ и „Каква е правилната стойка на тялото?“ Сега ще разгледаме основните точки в нашето тяло, когато говорим за стойка, а именно – стъпала, глезени, колена, таз и рамене.
Стъпала
Първото нещо, което гледаме и от където тръгваме са стъпалата ни. Правилната стойка предполага, че стъпалата ни не трябва да са навън или навътре, а равни. Това ще рече, че второто пръстче на краката ви трябва да сочи напред.
Глезени
Продължаваме с глезените. Изключително често хората имат паднал свод или стъпват на външната част на крачето. Това може да се дължи именно на слабост в глезените. И не, решението не са ортопедични стелки, защото те само биха задълбочили проблема. Представете си един мускул, който тренираме всеки ден. Той е активиран и работи все по-добре и е все по-здрав, нали? А сега си представете, че не го тренирате изобщо, никога, а само го подпирате с нещо (в случая стелки). Дали те ще оправят проблема или мускулчетата ще станат лениви и ще задълбочим? Има много простички и лесни упражнения за свода, които правим на тренировките и бихте могли да правите ежедневно у дома или дори в офиса, които заздравяват именно мускулатурата, която да помогне на падналия свод и да изправи глезените.
Колене
Продължаваме нагоре към колената. Нашите колена трябва да са под тазобедрените кокали, над нашите глезени и да сочат напред.
Таз
При голяма част от жените има проблем именно тук, защото сме свикнали, че трябва да ходим с въртене на дупето. Нали беше секси?! Всъщност тазът не трябва да се движи, когато ходим. Тук често хората имат и паднал таз, което отново се дължи на това, че нашето тяло всячески се опитва да ни облекчи и да компенсира всяко грешно движение и нещо, което правим за него. Хубавата новина е, че падналия таз се оправя с едно упражнение, за което ни трябва един ластик и място, за което да го вържем. Нашият таз е нашият център и той трябва да е неподвижен. Движението би следвало да идва от краката и от раменете.
Рамене
Виждали ли сте как тичат малките деца? Аз бях възхитена, когато обърнах внимание на това. Те тичат като въртят раменцата си. Това е и правилният начин за ходене и движение. Много често поради една или друга причина имаме паднало рамо. В повечето случаи защото често носим тежки неща само на едното рамо или само с едната ръка, или докато шофираме се подпираме на подлакътника само с едната ръка, или не седим изправени пред компютъра. Тук можем да намерим 101 причини и начина, по които да се изкривим. Хубавата новини и тук е, че това изкривяване се изправя много лесно с няколко простички упражнения.
Човешкото тяло е УНИКАЛНО! Докато съм жива няма да спра да го повтарям. Ежедневно се убеждавам в това като виждам за колко кратко време хората се изправя и казват завинаги „довиждане“ на болки, които са имали години наред. Трябва да знаете, че щом боли, значи нещо не е наред. Не сме създадени, за да живеем в болка. Просто трябва да знаем какво да направим, за да помогнем на тялото си.
Какво стои зад болката
Тук има и един друг елемент. Всяко изкривяване в тялото, всяка болка, заболяване или някакъв дисбаланс могат да се разглеждат като следствие от някаква силна емоция, която сме изпитали и сме си „записали“ в клетките на цялото ни тяло. Всяко неразположение има психосоматика, без изключение. Според това дали сме уверени в себе си, дали отстояваме себе си, дали даваме и получаваме достатъчно любов, дали сме спокойни и щастливи на мястото, на което се намираме, нашето тяло намира начин да ни даде жокер, идващ от дълбините на душата ни, когато нещо не е наред.
Понякога се опитваме да се самозаблудим, че всичко е наред, въпреки че не се чувстваме на място или пък защото ни е страх от промяната. Да, можем да заблудим мозъка си с логика, но душата и тялото си не можем да заблудим. Не случайно има тестове, които се правят изцяло на база реакция на нашите мускули. Луиз Хей има цяла книга, която може да служи като пътеводител – коя болка на какво се дължи, какви са грешните ни убеждения и как да ги поправим.